България и международните транспортни коридори в края на XIX и началото на XX век
България и международните транспортни коридори в края на XIX век
България заварва само 2 железопътни линии след Освобождението- Русе-Варна, която не е с голямо значение за връзките с Европа, и Белово-Цариброд. Страната ни се намира в изолация. Изграждането на жп линии е нужно за главната цел на всички управляващи през този период- модернизацията. Главната пречка за държавниците е, че железниците ще вкарат в България евтини иднустриални стоки и те ще разорят местното производтсво.
Според Берлинския договор България се задължава да откупи линията Русе-Варна и да изгради българската част от трасето Виена-Цариград. Чрез тези клаузи Великите сили се опитват да намерят пазар за своите стоки на Балканите.
Правителството на либералите през 1880-1881 г., начело с Петко Каравелов, се опитва да отложи строителството на това трасе. Така те защитават местното производтсво (протекционизъм). През 1881 г. се издига идеята за мост на река Дунав и свързване на жп линиите на България и Румъния. Идеята не е истински желана, а само начин за отлагане. В началото Румъния се съгласява с идеята, защото по този начин ще се свърже с Цариград и Солун. Но мястото за мост, предложено от България- Русе-Гюргево, не допада на румънците, защото ще отнеме трафик от голямото им пристанище в Кюстенджа.
През 1888 г. България изгражда жп линията Цариброд-Белово, която е първата жп връзка с Европа. Българските управляващи осъзнават, че единствената връзка с Европа е през Сърбия, но често Австро-Унгария наказва Сърбия със затваряне на границата. Това наказание се отразява много лошо и на България. Появява се идеята за алтернативен път– Дунав мост. Този път реакцията на Румъния е негативна, защото тя тъкмо е завършила моста си на Черна вода. Също така румънците могат да избират с коя държава да си сътрудничат за построяването на моста, защото и Сърбия има голямо желание да се свърже с Румъния.
В края на XIX век България изгражда вътрешната си железопътна мрежа.
ИЗТОЧНИК: